СЕЗОНИ: ЕСЕН

КРАЯТ НА ЛЯТОТО

Призори, в здрача, косовете тихо се съвещават на пътеките. Ранните минувачи ги разпръскват из храстите.

             Гълъбите доверчиво крачат по алеите, в търсене на семенца и трошици. Те не бягат от хората, а се преместват в страни или подскачат метър – два към поляните. После се завръщат обратно.

              Лястовиците дни наред обкичват жиците, като пътници, които търпеливо очакват задгранична виза.

       Високо, върху тънките клони на изсъхнало дърво, долитат гарвани. Странната графика на черните им тела изпъква на сивото небе.

ЕСЕН ИДВА

Есента напомня за себе си още през августовските жеги.

          Кестените щръкват оголени над килим от ръждиви листа. Жълтеещите поляни приличат на изоставени ниви. Птиците все по-често мълчат умислени, в очакване на дълъг път.

           Кленът, ясенът, букът и дъбът зеленеят, но клоните им не помръдват сред задуха.

         Невидим художник скоро ще изпъстри щедро гората. Красотата на картината ще замени веселата глъч на крилатите певци.

Сбогом, горещо лято!

Добре дошла, урожайна есен! Приемаме те с усмивка, въпреки студовете, които надничат зад гърба ти…

СЕЧИЩЕ

Есенното прочистване на гората от сухи дървета се забелязва през почивните дни, когато повалените дънери са изчезнали и остават пънове, разхвърляни клони и купчини стърготини. След всяка сеч, лесът просветва повече, отколкото при листопад и той прилича на дом, в който са забравили да затворят вратите.

          Особено изпъкват пъновете. Прясно отрязаните белеят като гостоприемни софри, очакващи щедро угощение. По-малките напомнят калпачетата на гъби-великани. Сред килима мъртви листа, те като че осветяват гората. Край тях се търкалят плоски отрязъци, от които човек с въображение би направил украса.

      Годишните кръговете, посочващи възрастта, се очертават на гладката повърхност. Вълнообразната шарка, по-светла или по-тъмна, прилича на декоративно пано. Някои модернисти биха използвали декора, възникнал във времето.

             Старите пънове, от минали години, неусетно изчезват, проядени от червеи и от паразитни гъби. Дъждовете и снега променят цвета им и те се сливат с фона. Едва през есента, когато тревата поляга, сивите им темета отново се мяркат, напомняйки, че тук е имало големи кичести дървета.

ТИХИ ПЪТНИЦИ

Те растат незабележимо и търпеливо очакват момента, когато ще се втурнат на път. Най-бързо съзряват глухарчетата. До вчера жълтите им очи се усмихват доверчиво, но само за една нощ главите им побеляват, преждевременно състарени. Полъхът на вятъра разнася грациозни парашутчета, натоварени със семенца – храбри преселници, който политат над земята.

          В началото на есента шумата и миниатюрните телца на тези, които усвояват нови територии, затрупват пътеките. Вятърът помага да изберат правилната посока. Семена на клена и на ясена прелитат като пеперуди. Жълъди се търкалят и хруптят под крака. Катериците ги грабват и ги отнасят някъде за зимата. Шишарки се отварят с пукот и посяват храбри колонисти с копринени крила, които се приземяват върху непознат терен. Дървета, храсти и цветя даряват щедро своите плодове. Когато им провърви, те се вкореняват в меката пръст и подхранват стеблото, появило се след време. Много от тях са изсичани или стъпквани, но тези които оцеляват красят гората през следващите сезони или добавят гигант, изправил се гордо след години.

КРАСИВИ ГОСТИ

В края на лятото сушата сграбчва в костеливи пръсти гората. Притихнали, дърветата тайно се надяват да чуят тътена на дъждовен облак. Пътеките, потънали в прах, прикриват със сухи листа напукана снага.

          Две клечки стърчат в твърдата земя. Забелязват се на повече от метър разстояние. Между тя - бледо пламъче, застинало над ситните камъчета. Розово - виолетовия му цвят, прошарен от жълти тичинки, се крепи на крехко полупрозрачно стебло. Изглежда невероятно, но това е есенен минзухар, кърпи-кожух, рядко срещан пришелец. Няколко педи в страни стои друг, по-защитен. Малко по-нататък расте трети. Появата им е необикновена, като съкровен дар. Колко добре, че неизвестен минувач е посочил присъствието им. Бягащите физкултурници виждат навреме предупредителния знак. Благословена ръката, погрижила се за красивите гости...

БЕЗМЪЛВЕН ПРАЗНИК

Полъхва северен вятър и дърветата тихо шушукат по между си.

          През нощта някой броди на пръсти в мрака.

      Призори най-нетърпеливите показват нови премени, жълти и червено – кафяви. Те грижливо стъкмяват одеждите си, вглеждащи се във всяка гънка.

          Повехнали листа покриват пътеките - драгоценен килим, постилан за редки гости. Златната шума просветва върху посивялата трева. Прозрачни паяжини полепват лицата.

       Катериците шетат, като домакини, подготвящи изискани лакомства. Тържествено нагласени – с бели блузи и черни костюми - свраките крачат по алеите и клатят одобрително глави.

            Гората зове на прощален бал. Всичко е подредено без шум и суета, липсват само певците и музикантите. Но дори без тях, в нови премени, дърветата посрещат празника.

ИЗЛОЖБЕНА ЗАЛА

Кой изпъстри с ярки багри листата?! Кога невидим художник изля щедро палитрата си върху дърветата?! И как успя да подреди неповторими пана по пътеките и под стволовете?!

Гората мълчи като изложбена зала, разтворила широко порти. И само студеният вятър припява северна песен високо в клоните.

ЕСЕННИ ЩРИХИ

І

Там, където градът се докосва до гората, расте голям ясен, чийто листа пожълтяват през септември. За няколко дни багрите постепенно придобиват червеникав отенък. Напомнят мъж, побелял без време, още повече, че наоколо растат ясени, чийто листа са в лятна украса.

          На противоположния край, два – три километра по-далеч,  също расте ясен, който губи зеленината си сякаш по сигнал, подаден от дървото в началото на пътеката. Като гигантски факли, двамата побратими, осветяват алеята, над която скоро ще легнат сенките на облаци и мъгли.

          Когато дърветата променят цвета си, двата ясена вече протягат голи клони към небето. Тъмните им стволове се открояват на светло - кафявия фон за да подскажат близката съдба на останалите.

ІІ

Есенните брезички са свенливи като младоженки, очакващи неизвестен жених. Листата им светят на слънцето, сякаш са нанизи от пендари.

          Завали ли дъжд, капките, като сълзи, се стичат тихо по белите була.

      Привели глави над мокрите поляни, те мълчаливо нареждат молитви за любов.

ІІІ

Дънерът на акацията е тъмен и напукан, като износена старинна броня. През есента опадалите листа разкриват хиляди шипове, сякаш бодли на таралеж, щръкнали от клоните. Появява се древен войн, недостъпен в доспехите  си.

Единствено плюща, промъкнал се незабележимо, се катери чевръсто по стеблото й. Вкопчил се като капризно дете, той всеки миг ще я задърпа нанякъде.

ІV

Златна есен. Листопад. Кротко слънце огрява клоните.

        Между буките, където са покълнали жълъдите, огнено червена жарава обагря първи листа.

         Сивите дънери са стъпили в нея като нестинари, подготвящи се за тайнствен ритуал.

V

Вълненият маншет на мъха обвива коренищата. През есента зеленият му цвят се откроява в жълтеещата гора.

          Той изглежда невинен, като детско забавление, но живее със силата, отнета от стволовете. Когато те изсъхват, храненикът на високите дънери променя облика си. Светло – канелен на цвят, като ненужна кожа, и той загива бавно в сянката на тези, към които се е присламчил.

VІ

Бездомно кафяво куче лежи върху купчина шума. Цветът на козината му се слива с този на листата. Невнимателният минувач може да го настъпи.

СИРОМАШКО ЛЯТО

Студеният полъх подсеща за есента, но сиромашкото лято сгрява гората.

          Дървета с нови костюми се препичат на слънце, излезли на ревю.

         Жълъди със загорели лица захвърлят калпачета и се търкалят по пътеките. Катериците грижливо ги прибират един по един. Всяка има свое място, където трупа обилната реколта. Стиснали товара в зъби, те навеждат муцунки към земята и бързо я разриват с лапи. После оставят ценния плод, покриват го с пръст и отново хукват нанякъде.

         Птици, съгрети от лъчите, се обаждат между клоните. Хорът им не е разнообразен, но гласовете звучат бодро.

          В храстите, като дантелени нишки, проблясват паяжини.

СНИМКА ЗА СПОМЕН

През нощта е валяло и поляните са обвити в тънка мъгла. В утринния сумрак празнично свети лимонено – жълто дърво. Листата, загърнали с пищно покривало ствола му, добавят нещо към сиянието.

          Два дни по-късно вятърът обрулва клоните и отвява багрите. Смачкана и посърнала, тревата лежи без сили.

          Стотина метра по-нататък стърчи друго дърво, стъпило сред мека постелка. Сякаш е двойник на онова, което вече мълчи до пътеката.

          Искам да запазя още малко спомена за красивата гледка. Бързо тръгвам към дома, за да взема фотоапарат.

СУВЕНИРИ

Цветята в парковете намаляват, защото не достигат средства за отглеждането им. Подържат се централните алеи, докато останалите буренясват. Въпреки това, можем да донесем у дома дребни сувенири, без да нарушаваме предупрежденията по старите табели, забраняващи късането на растения и клони.

          Есента предлага щедри дарове. Жълти и ярко червени листа красят стаите ни. Шепи жълъди, пръснати по пътеките, напомнят шоколадови ядки. Кестени лъщят като полирани мебели. Къдрави шишарки, разтворили люспи, лежат под елхите. Кората на платана се лющи на безформени отрязъци. Клонки с причудливи форми се крият под храстите. Семената на клена, вместо пеперуди, летят с вятъра. Шушулките на акацията, с цвят на какао, хрустят край ствола й. Листата й се сипят от вейките, като златен дъжд.

          За няколко минути събираме шепа дребни радостни сувенири. Сезонът на съзряването влиза в дома ни и ние запазваме по-дълго приятните мигове, получени от скромните дарове на есента.

СЪННА ПЪТЕКА

Застудява. Пътеката зиморничаво се загръща с наметка от сухи листа. Вятърът безмилостно разпилява износените кръпки и снагата й незабележимо потръпва.

Няма ги пролетните певци, огласявали дъбравата. Кълвачите са се пръснали из гората. Катерици и мишки без шум събират есенна реколта. Охлювите бавно се катерят по дърветата, предсказвайки дъжд. Земята очаква с напукани устни освежителната влага.

Вцепенена, пътеката търпеливо зъзне. Когато първият сняг я загърне, само тихото скърцане на нечии стъпки ще нарушава съня й.

ПРЕСЪХНАЛО ЕЗЕРО

Пресъхналото езеро край алпинеума е покрито със суха трева, като изоставено сметище. В една от локвите проблясват късове натрошена мозайка на леда.

ТУРИСТИ

От пътеката над дола дърветата изглеждат като туристи, които се спускат към реката. Дебелите им подметки потъват сред листата. Някои, спънали се по стръмното, лежат неподвижни и поемат дъх. Други продължават уверено надолу.

ЕСЕННИ ПЪТЕКИ

Есенните пътеки подготвят търпеливо своята украса. В края на лятото просветват първите пожълтели клони. Алената шума на диви круши се мярка като покрив на къща, скрита в гората. Стотици тъмни листа покриват пътеките.

          Дори в облачни дни просеките светят, сякаш огрени от слънце. Преминавам по тях, преди някой да е прибрал вълшебния килим. Пристъпвам тъй, както се влиза в празнична зала.

ЗАВОЕВАТЕЛИ

Есента упорито щурмува зелената крепост на лятото и всеки изминат ден се изкачва по-високо в планината. Неизменните й помощници – облаци и мъгли, дъжд и вятър – все по-често се задържат на склоновете. Когато се преместят, остават земи, обагрени в жълто, червено и кафяво. Завоевателят развява победоносно разноцветно знаме.

Атаките отронват шепи листа, кестени и жълъди. Слабото слънце наднича неуверено в пробивите, през които нападателят нахлува. Клоните на дърветата стърчат като ръце на пленени войници, предали се след неуспешно сражение.

Без да поема дъх, есента напада следващата височина. По-нагоре и по-нагоре... Докато не я пресрещнат мощните гърди на гвардия борове и елхи. Опитните воини приемат сблъсъка с мълчаливо спокойствие. Бурният натиск на вятъра предизвиква сдържан ропот, но те не отстъпват. Едва тук завоевателят спира победния си поход и притихва в границите на владенията си. А непоколебимото войнство търпеливо очаква следващия безмилостен агресор – зимата.

ПОДОБНО НА РЕМОНТ

Гората е пуст дом, в който предстои ремонт. Клоните й се преплитат, сякаш строително скеле. Мъртви листа се търкалят като късчета разноцветни тапети, остъргани от невидими стени. Сухата трева прилича на износен мокет. Приглушена светлина, през стотици отворени прозорци, облива пътеките. Пронизителни теченията охлаждат строежа без дограма.

          Невидими майстори бавно се готвят да варосат пейзажа някоя утрин.

Застинал, лесът търпеливо очаква завръщането на обитателите. Но те ще дойдат по-късно, когато белите стени изчезнат и младите листа зашумят от вятъра.

МЪГЛИВА УТРИН

В мъглива утрин дърветата се излежават лениво под пухкава завивка. Голите им клони стърчат притихнали. Няма полъх на вятър, нито птичи гласове. Не се мяркат палавите опашки на катериците.

Слънцето, спряло насред път, се колебае дали да върви по-нататък. Слабите му лъчи едва проникват сред гъстата пелена.

Долита самотен писък на влак, промъкващ се по релсите, но и той заглъхва скоро в гънките на белия воал.

ПОЧТИ КАТО ДЪЖД...

Късна есен. Утрините са студени и неуютни.

          Гъста мъгла обвива гората. Дърветата тъмнеят безмълвни. По клонките им стърчат ледени иглички. Вцепенени, те търпеливо очакват зимния покров.

Към пладне хладът омеква и мразовитите бижута изчезват. Вместо тях гората се окичва с бисерни капчици. Те падат с тих шепот върху листата. Отначало бавно, след това по-бързо хиляди чисти сълзици шумолят като есенен дъжд.

Водни струйки ръсят раменете ни. Мислим, че вали. Но когато излизаме на малка полянка, дъжда остава зад гърба ни.

Няколко крачки по-нататък, влагата отново ни съпътства. Не се чува тътен на буря, но студеният дъжд се излива в мъглата. Въздишките му унасят като приспивна песен в топла стая.

Капчиците се ронят цял следобед. Сковаващата тишина се завръща със здрача. В мрака скрежът покрива мокрите клонки и заменя изчезналите листа.

ДАЛЕЧЕН СПОМЕН

Есента в казармата ни посрещна с проливни дъждове. Водните струи плющяха като бичове. Тежки облаци захлупваха небосклона.

          Обувките ни протекоха след газенето в калта. Мокрите партенки облепваха краката ни с леден компрес.

          Край оградата на поделението лежеше просторна нива. В средата чернееха няколко пъна. Срещу тях, на вишката, стоеше часовой. Казаха ни, че по време на буря той сваля каската си. Така намаляваше металните предмети по тялото си, с изключение на автомата.

          В първата седмица страшен трясък разтресе помещенията и токът угасна. Разчетът по електроснабдяването хукна да издирва повредата.

          На позицията видяхме струйка дим, която пълзеше над разораната земя. Мълнията бе ударила един от пъновете и той пуши няколко дни. Тъмната му снага бе пронизана от безмилостно жило.

ПЪТЕКАТА НА ДЪЖДОВНИЦИТЕ

Години не бях виждал дъждовници – синьо – черните гущерчета, изпъстрени с ярки жълти петна. Срещнах повече от десетина във влажен есенен ден, когато се изкачвах с приятел към Боянския водопад.

Забелязахме първия още в ниското, между камъните на поточе. Бе дълъг почти педя и спокойно лежеше във водата. Мократа му кожа, обвита навярно с отровно покривало, изглеждаше като току-що облечен костюм. Кучето на приятеля ми мина край него без да го погледне.

Вървяхме бавно по пътеката, обсипана с листа, и над главите ни шумоляха капчици дъжд. Между клоните белееше облачно небе. Тук ни посрещнаха странните горски обитатели. Това бе техния ден за разходка, в който излизаха безстрашно на открито. Стояха, надигнали глави, като загрижени стопани, през чийто имения преминаваме. Не бягаха, нито пък ние ги закачахме. Колкото и неприятно да бе онова, което знаехме за тях, те изглеждаха като добавка към пейзажа, която не бе противна. Приличаше на малък парад в чест на есента. За разлика от чудовищата, обитаващи южните земи, те имаха безобиден вид, при положение че зачитаме независимостта им. Тяхната поява ни съпровождаше през цялото изкачване и ние се учудвахме, че студено - кръвните животни обитават високо в планината.

От този ден пътеката към водопада стана за нас и пътека на дъждовниците – място, където можем да се разминем с горските жители, без да си пречим.