СРЕЩИ В ТРИТЕ ВРЕМЕНА

 

Точно днес забележителният руски писател Генадий ПРАШКЕВИЧ закръгля своите тъй достолепни 80 години. Честито и наздраве и от българските ви почитатели, скъпи Генадий Мартович! Неколцина от тях се погрижиха специално, за да представят вас – белетриста, поета, преводача с международна известност – в координатната система на миналото, настоящето и бъдещето.

„Виновник“ за първата ни среща е Сергей Соловьов (писател, който живее в Тулуза, Франция) – автор на краткия белетристичен опус

 

Сън за Прашкевич

– Тъй като всичко това се случва във времето преди писмеността – казва неандерталецът, – нашите разговори без съмнение са загубени за потомците.

Той поразително прилича на един мой познат математик. Същата скосена челюст, рядка брадичка, растяща на храстчета, чело с мощни челни дъги над веждите, чорлава коса. Торсът му е обвит с кожи. От едната страна – чепата сопа, от другата – черупки от раковини с бои.

Седим в пещера, на стената до него има нарисувани с червена охра силуети на животни в геометрично шарен стил. Върху всички нас и върху рисунките падат червеникавите отблясъци на огъня, горящ в средата на пещерата.

Третият в пещерата прилича на Генадий Прашкевич. Той също е увит в кожи. И аз също съм се увил.

Но ние говорим за бъдещето.

– След като така и така сме се озовали тук – казва Прашкевич, – в някакъв смисъл времето не съществува. Миналото, настоящето и бъдещето могат да си сменят местата и значи за бъдещето нищо окончателно не е изгубено. А това, което е направено в бъдещето, влияе на миналото, нали така?

– Как да се запази, ето това е въпросът – клати главата математикът.

– Мисля, че твърде много зависи от качеството на направеното. Ако е направено добре, едното време започва само̀ да се стреми към другото и тогава протича резонанс, пренос, наричайте го както искате – казва Прашкевич.

– Какво да се запазва също има значение – внасям и аз своята реплика.

 – Това вече се е запазило – математикът посочва рисунките. – Е, ако не това, то нещо аналогично.

– И това, вероятно, също – неандерталецът поставя сопата върху коленете си, взема парче кремък и започва да изрязва нещо на повърхността ѝ. – Ако някой я намери след мен, ще реши, че са магически знаци.         

– Мисля си, че в миналото, където сме сега, трябва да се съчиняват приказки. А в бъдещето – да пишем истории за миналото и фантастика за по-отдалеченото бъдеще. И винаги стихове…

– Ако се напише хубаво за някоя епоха, това няма ли да ѝ повлияе не по-малко силно, отколкото едно добро пророчество – на бъдещето? – питам аз. – Готов съм да повярвам.

А сам мъчително мисля какво самият аз да направя, та направеното да се съхрани?

И се събуждам…

Преведе от руски език: Валери Голев

И з т о ч н и к: списание „Техника – молодежи“, брой 7 от 2021 г.

о о о

Продължаваме да представяме юбиляря Генадий Прашкевич – този път го правим чрез едно особено ИНТЕРЕСНО РАНДЕВУ с подбрана млада публика.

След като се запозна с това рандеву, на 6 декември м.г. писателят и преводачът Димитър Хаджитодоров ми изпрати следното послание:

 

Приятелю Сашо,

тази сутрин, по-внимателно, гледах и слушах цялата среща на Генадий Мартович в Старата мелница. Благодарността ми за това, че ми осигури такава възможност, е неизказано голяма!

От всичко, което съм чел от него и което чух в коментарите му, още по-силно се убеждавам, че той е живата нишка от времето след войната, украсено с книгите на Иван Ефремов, братя Стругацки, Иля Варшавски и други автори до днес, и, дай Боже, да предаде щафетата на някое от тези деца, които бeсeдваха с него. Слава Богу, все още има жив класик на добрата фантастика в наше време!

Когато общуваш с него в интернет, предай му поздравите на още един поклонник на творчеството му от далечна за Новосибирск България!

Твой Митко Хаджитодоров

 

о о о

 

А в началото на този месец май се появи една уникална по замисъла си антология, съставена от Владимир Борисов – НАШ ЧОВЕК В АНТРОПОЦЕНА. На нейните корици юбилярят е сниман на фона на прекрасния град Йерусалим. В книгата е включено и пространно интервю с Ген. М., взето от Александър Карапанчев & компания и публикувано най-напред в е-списанието „Сборище на трубадури“.

Ето красноречив, топъл и светъл цитат от тая среща със 75-годишния тогава писател:

 

– Нека сега да сменим за момент посоката на нашето интервю... Драги Генадий Мартович, аз ще ви попитам така: какво е за вас България – става дума за реалната България и за България на творците фантасти?

– Обичах и обичам вашата страна, особено тази на поетите. Владимир Башев, Кръстьо Станишев, Николай Кънчев, Иван Теофилов, Иван Цанев, Стефан Цанев, Любомир Левчев, Петър Караангов, Мила Доротеева, Михаил Берберов – те са много и са прекрасни. Аз самият писах немалко за България („Аромат“, „Завой към рая“, „Черните алпинисти“, „Вземи ме в Калкута“, „Златни нишки в кобалтовото небе“). Много превеждах, събрах и издадох антологията с български стихове „Поезия от меридиана на розите“. В България са публикувани мои книги (впрочем фантастичната ми проза никога не е излизала като отделна книга *). От фантастите добре познавах Агоп Мелконян, Любен Дилов и, разбира се, кръга на младите тогава автори. Обаче събитията през 90-те години нарушиха множество връзки. Едни приятели вече ги няма на белия свят, други пък са далече. България е наистина чудесен период от моя живот, но едва ли ще гостувам у вас поне още веднъж... **

* Лично аз, след уговорка с автора, съм предлагал у нас неговите отлични биографии на световноизвестни фантасти като Хърбърт Уелс, Станислав Лем и братя Стругацки – предлагал съм ги на издателствата „Рива“ и „ИнфоДАР“. Уви, и риванци, и инфодарци ги отхвърлиха без конкретни обяснения, навярно очаквайки самият Чичо Сам да напише за тези великолепни европейци... – Бел. alex.

 

** Цялото интервю можете да си припомните или пък да прочетете за първи път ТУК – https://trubadurs.com/2016/05/16/interview-genadij-prashkevich-20160516/.

Същото важи и за друг разговор с юбиляря – http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=45866&rb_v=viewtopic#p45866, който е посветен на един прочут палеонтолог и космист (ето ги пак срещите с миналото, настоящето и бъдещето!). – Бел. alex.

Блока подготви: Александър КАРАПАНЧЕВ

Материалът е публикуван от  alexandrit  най-напред в сайта на Клуба за фантастика и прогностика "Иван Ефремов"

 

ФАНТАСТИКАТА – НАЧИН ДА ГОВОРИШ ЗА ТОВА, КОЕТО ВЛАСТТА НЕ ЖЕЛАЕ ДА РАЗБЕРЕ

(Урсула Ле Гуин – за братя Стругацки, космоса, съветската литература и самотния диктатор)

о Едно интервю на ЛИЗА НОВИКОВА

Обявена бе последната воля на Борис Стругацки, отишъл си от живота на 19 ноември 2012 година. Съгласно желанието на писателя, неговият прах ще бъде развеян над Пулковските височини през пролетта на 2013-а. В памет на Борис Натанович знаменитата американска писателка, автор на култови научнофантастични романи и „нееднозначни утопии“, Урсула Ле Гуин се съгласи да даде интервю за вестник  „И з в е с т и я“.

– Вие написахте предисловие към английски преводи на Стругацки. Познавахте ли ги лично? Техните произведения оказаха ли ви влияние?

– Лично с тях не бях позната, но прочетох някои техни книги, когато за първи път бяха преведени на английски език. Направиха ми огромно впечатление. Бях във възторг от смелото им въображение. Освен това самият превод бе много добър (дело на Елена Бормашенко – „Известия“).

– Чели ли сте други руски фантасти?

– Един или двама автори. Много не ги издават на английски.

– Казват, че след смъртта на такива писатели като Лем, Кларк, Бредбъри, Стругацки научната фантастика силно деградира...

– Моля ви! Винаги има хора, които мислят, че литературата постоянно деградира и се разваля. Романът е „умирал“ вече хиляда пъти. Някои смятат, че промените са смърт. За мен това е живот.

– Научната фантастика на шестдесетте години се опита да отговори на дълбоки философски и политически въпроси. Днес тя все повече се превръща в своего рода атракция, подобно на комиксите за супергерои.

– Когато започнах да се занимавам с писане, голяма част от научната фантастика бе именно такава: не повече от атракция. Мисля, че сега излиза също толкова сериозна, значителна научна фантастика, както и през шестдесетте. Поне така изглежда в Америка.

Може би при вас е по-иначе? В Съветския съюз фантастиката бе начин да се говори за неща, които властта не е желаела да разбере. И то без да бъде наказвана за това говорене. Навярно днес в Русия вие казвате открито за всичко, като не се боите от цензура? И затова на писателите не е нужна научната фантастика? Или може би хората в Русия не искат вече нищо друго, освен безсмислени развлечения? Във всички случаи руските хора са се променили силно.

 – Вашите книги са много популярни в Русия. Идвали ли сте някога в нашата страна?

– През 1976 година с децата прекарахме една седмица в Москва и Петербург. И там доста ни хареса. Още по-рано ние се готвехме да пътуваме от Япония по Транссибирската магистрала до самата Москва. Но в последния момент някакви съветски чиновници ни съобщиха, че няма да може да останем в Москва, а ще трябва веднага от гарата да заминем за летището. Звучеше толкова заплашително, че ние решихме въобще да отложим пътуването. Никога не разбрах защо постъпиха тъй с нас – може би защото някои от моите книги, в това число „Освободеният“, се продаваха у вас в самиздат.

 – А бихте ли искали да измените нещо във вашите книги? Нали вие преработихте статията за Стругацки от 1977 година за изданието от 2012-а?

– Не, да се завърнеш назад и да измениш нещо в написаната книга, е също така невозможно, както да се завърнеш назад и да измениш преживeния живот.

 – Кого от младите научни фантасти бихте препоръчали да бъде прочетен?

– Хайде да не зацикляме в жанра „научна фантастика“, окей? Много от това, което пишат съвременните автори, се явява научна фантастика. Даже ако при продажбите тези книги се появяват с друг жанров етикет.

Например „Съюзът на еврейските полицаи“ на Майкъл Чeбън – алтернативна история, в която държавата Израел е разположена не в Палестина, а на Аляска. Или новият роман на Барбара Кингсолвер „Чувството за полет“ – история за близкото бъдеще, където изменилият се миграционен маршрут на пеперудите „монарх“ става тревожен признак за глобални промени в климата.

 – Действието на един от вашите последни разкази протича на далечна планета, където всеки момент трябва да избухне въстание на робите, обаче повествованието е съсредоточено върху живота на старица и нейната котка. Моля простете ми, че не съм чела този разказ, но много ми хареса фабулата, преразказана в една вестникарска рецензия. Какво трябва да се направи – да въстанем ли, или спокойно да седим със своята котка?

– Този рецензент не е бил особено внимателен. Всъщност революцията е избухнала и е била успешна, но това се е случило преди доста години. Старицата със своите куче и котка се отправя на пътешествие, за да живее уединено далеч от суетата. Там тя се запознава с човек, който е бил вожд на революцията, ала предал делото на свободата и се опитал сам да стане диктатор. Отправили го в изгнание точно в това уединено място, където сега двамата стареят. И макар че тя винаги е ненавиждала този човек заради неговото предателство, те стават приятели… Понякога никак не е лесно да вземеш решение, нали?

 – Не мога да се сдържа да не запитам писателя фантаст: вие вярвате ли в извънземни?

– Много не ми харесва тази дума – „да вярвам“. Да кажем така. Аз не вярвам, че сред милиардите планети по цялата Вселена само на една от тях е възможно да се развие живот. Или в това, че, веднъж възникнал, животът само еднократно, на едно-единствено място, се е развил до разумни същества. Главният проблем е комуникацията. Как да се намерим един друг. Космосът се оказа доста по-голям, отколкото бихме искали.

 ●  Преведе от руски: Димитър ХАДЖИТОДОРОВ

Материалът е публикуван най-напред в сайта на Клуба за фантастика и прогностика "Иван Ефремов".

http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47863&rb_v=viewtopic#p47863

 

НОВОГОДИШНИ НАГРАДИ

 На 26 декември 2020 г., за шести пореден път, списанието на българския фендъм „Тера фантастика“ връчи своите награди „Т е р а“ „за още по-дръзко въображение и още по-голяма популярност“.

Журито в състав Юрий Илков (председател), Дилян Благов и Александър Карапанчев отличи с призове пазарджишкия клуб „Аркадий и Борис Стругацки“ и алманаха „ФантAstika“, издаван от Дружеството на българските фантасти Тера Фантазия и фондация Човешката библиотека.

По предложение на писателя Александър Карапанчев с уникална грамота бе удостоен Патриархът на българската словесност Иван Вазов, като признат основоположник на българската фантастика с поемата „В царството на самодивите“ (1884 г.), разказа „Последният ден на ХХ век“   (1899 г.) и стихотворения с фантастична тематика.

Картините на връчените грамоти са дело на художника Калин Николов.

За много години на журито, автора на дизайна и наградените!

Честита, мирна и здрава 2021 година!