(Урсула Ле Гуин – за братя Стругацки, космоса, съветската литература и самотния диктатор)
о
Едно интервю на ЛИЗА НОВИКОВА
Обявена
бе последната воля на Борис Стругацки, отишъл си от живота на 19 ноември 2012
година. Съгласно желанието на писателя, неговият прах ще бъде развеян над
Пулковските височини през пролетта на 2013-а. В памет на Борис Натанович
знаменитата американска писателка, автор на култови научнофантастични романи и
„нееднозначни утопии“, Урсула Ле Гуин се съгласи да даде интервю за вестник „И
з в е с т и я“.
–
Вие написахте предисловие към английски преводи на Стругацки. Познавахте ли ги
лично? Техните произведения оказаха ли ви влияние?
–
Лично с тях не бях позната, но прочетох някои техни книги, когато за първи път
бяха преведени на английски език. Направиха ми огромно впечатление. Бях във
възторг от смелото им въображение. Освен това самият превод бе много добър
(дело на Елена Бормашенко – „Известия“).
–
Чели ли сте други руски фантасти?
–
Един или двама автори. Много не ги издават на английски.
– Казват, че след смъртта на такива писатели като Лем, Кларк, Бредбъри, Стругацки научната фантастика силно деградира...
–
Моля ви! Винаги има хора, които мислят, че литературата постоянно деградира и
се разваля. Романът е „умирал“ вече хиляда пъти. Някои смятат, че промените са
смърт. За мен това е живот.
– Научната фантастика на шестдесетте години се опита да отговори на дълбоки философски и политически въпроси. Днес тя все повече се превръща в своего рода атракция, подобно на комиксите за супергерои.
– Когато започнах да се занимавам с писане, голяма част от научната фантастика бе именно такава: не повече от атракция. Мисля, че сега излиза също толкова сериозна, значителна научна фантастика, както и през шестдесетте. Поне така изглежда в Америка.
Може би при вас е по-иначе? В Съветския съюз фантастиката бе начин да се говори за неща, които властта не е желаела да разбере. И то без да бъде наказвана за това говорене. Навярно днес в Русия вие казвате открито за всичко, като не се боите от цензура? И затова на писателите не е нужна научната фантастика? Или може би хората в Русия не искат вече нищо друго, освен безсмислени развлечения? Във всички случаи руските хора са се променили силно.
– Вашите книги са много популярни в Русия. Идвали ли сте някога в нашата страна?
–
През 1976 година с децата прекарахме една седмица в Москва и Петербург. И там доста
ни хареса. Още по-рано ние се готвехме да пътуваме от Япония по Транссибирската
магистрала до самата Москва. Но в последния момент някакви съветски чиновници
ни съобщиха, че няма да може да останем в Москва, а ще трябва веднага от гарата
да заминем за летището. Звучеше толкова заплашително, че ние решихме въобще да
отложим пътуването. Никога не разбрах защо постъпиха тъй с нас – може би защото
някои от моите книги, в това число „Освободеният“, се продаваха у вас в
самиздат.
– А бихте ли искали да измените нещо във вашите книги? Нали вие преработихте статията за Стругацки от 1977 година за изданието от 2012-а?
–
Не, да се завърнеш назад и да измениш нещо в написаната книга, е също така
невозможно, както да се завърнеш назад и да измениш преживeния живот.
– Кого от младите научни фантасти бихте препоръчали да бъде прочетен?
–
Хайде да не зацикляме в жанра „научна фантастика“, окей? Много от това, което
пишат съвременните автори, се явява научна фантастика. Даже ако при продажбите
тези книги се появяват с друг жанров етикет.
Например
„Съюзът на еврейските полицаи“ на Майкъл Чeбън – алтернативна история, в която
държавата Израел е разположена не в Палестина, а на Аляска. Или новият роман на
Барбара Кингсолвер „Чувството за полет“ – история за близкото бъдеще, където
изменилият се миграционен маршрут на пеперудите „монарх“ става тревожен признак
за глобални промени в климата.
– Действието на един от вашите последни разкази протича на далечна планета, където всеки момент трябва да избухне въстание на робите, обаче повествованието е съсредоточено върху живота на старица и нейната котка. Моля простете ми, че не съм чела този разказ, но много ми хареса фабулата, преразказана в една вестникарска рецензия. Какво трябва да се направи – да въстанем ли, или спокойно да седим със своята котка?
–
Този рецензент не е бил особено внимателен. Всъщност революцията е избухнала и
е била успешна, но това се е случило преди доста години. Старицата със своите
куче и котка се отправя на пътешествие, за да живее уединено далеч от суетата. Там
тя се запознава с човек, който е бил вожд на революцията, ала предал делото на
свободата и се опитал сам да стане диктатор. Отправили го в изгнание точно в
това уединено място, където сега двамата стареят. И макар че тя винаги е
ненавиждала този човек заради неговото предателство, те стават приятели… Понякога
никак не е лесно да вземеш решение, нали?
– Не мога да се сдържа да не запитам писателя фантаст: вие вярвате ли в извънземни?
–
Много не ми харесва тази дума – „да вярвам“. Да кажем така. Аз не вярвам, че
сред милиардите планети по цялата Вселена само на една от тях е възможно да се
развие живот. Или в това, че, веднъж възникнал, животът само еднократно, на
едно-единствено място, се е развил до разумни същества. Главният проблем е комуникацията.
Как да се намерим един друг. Космосът се оказа доста по-голям, отколкото бихме
искали.
● Преведе от руски: Димитър ХАДЖИТОДОРОВ
Материалът е публикуван най-напред в сайта на Клуба за фантастика и прогностика "Иван Ефремов".
http://sf-sofia.com/forum/
