Точно днес забележителният руски писател Генадий ПРАШКЕВИЧ закръгля своите тъй достолепни 80 години. Честито и наздраве и от българските ви почитатели, скъпи Генадий Мартович! Неколцина от тях се погрижиха специално, за да представят вас – белетриста, поета, преводача с международна известност – в координатната система на миналото, настоящето и бъдещето.
„Виновник“ за първата
ни среща е Сергей Соловьов (писател, който живее в Тулуза, Франция) –
автор на краткия белетристичен опус
Сън за Прашкевич
– Тъй като всичко това
се случва във времето преди писмеността – казва неандерталецът, – нашите
разговори без съмнение са загубени за потомците.
Той поразително прилича
на един мой познат математик. Същата скосена челюст, рядка брадичка, растяща на
храстчета, чело с мощни челни дъги над веждите, чорлава коса. Торсът му е обвит
с кожи. От едната страна – чепата сопа, от другата – черупки от раковини с бои.
Седим в пещера, на
стената до него има нарисувани с червена охра силуети на животни в геометрично
шарен стил. Върху всички нас и върху рисунките падат червеникавите отблясъци на
огъня, горящ в средата на пещерата.
Третият в пещерата
прилича на Генадий Прашкевич. Той също е увит в кожи. И аз също съм се увил.
Но ние говорим за
бъдещето.
– След като така и така
сме се озовали тук – казва Прашкевич, – в някакъв смисъл времето не съществува.
Миналото, настоящето и бъдещето могат да си сменят местата и значи за бъдещето
нищо окончателно не е изгубено. А това, което е направено в бъдещето, влияе на
миналото, нали така?
– Как да се запази, ето
това е въпросът – клати главата математикът.
– Мисля, че твърде
много зависи от качеството на направеното. Ако е направено добре, едното време
започва само̀ да се стреми към другото и тогава протича резонанс, пренос,
наричайте го както искате – казва Прашкевич.
– Какво да се запазва
също има значение – внасям и аз своята реплика.
– Това вече се е запазило – математикът посочва рисунките. – Е, ако не това, то нещо аналогично.
– И това, вероятно,
също – неандерталецът поставя сопата върху коленете си, взема парче кремък и
започва да изрязва нещо на повърхността ѝ. – Ако някой я намери след мен, ще
реши, че са магически знаци.
– Мисля си, че в
миналото, където сме сега, трябва да се съчиняват приказки. А в бъдещето – да
пишем истории за миналото и фантастика за по-отдалеченото бъдеще. И винаги
стихове…
– Ако се напише хубаво
за някоя епоха, това няма ли да ѝ повлияе не по-малко силно, отколкото едно
добро пророчество – на бъдещето? – питам аз. – Готов съм да повярвам.
А сам мъчително мисля
какво самият аз да направя, та направеното да се съхрани?
И се събуждам…
Преведе от руски език:
Валери Голев
И з т о ч н и к:
списание „Техника – молодежи“, брой 7 от 2021 г.
о о о
Продължаваме да
представяме юбиляря Генадий Прашкевич – този път го правим чрез едно
особено ИНТЕРЕСНО
РАНДЕВУ с подбрана млада публика.
След като се запозна с
това рандеву, на 6 декември м.г. писателят и преводачът Димитър
Хаджитодоров ми изпрати следното послание:
Приятелю Сашо,
тази сутрин,
по-внимателно, гледах и слушах цялата среща на Генадий Мартович в Старата
мелница. Благодарността ми за това, че ми осигури такава възможност, е
неизказано голяма!
От всичко, което съм
чел от него и което чух в коментарите му, още по-силно се убеждавам, че той е
живата нишка от времето след войната, украсено с книгите на Иван Ефремов, братя
Стругацки, Иля Варшавски и други автори до днес, и, дай Боже, да предаде щафетата
на някое от тези деца, които бeсeдваха с него. Слава Богу, все още има жив
класик на добрата фантастика в наше време!
Когато общуваш с него в
интернет, предай му поздравите на още един поклонник на творчеството му от
далечна за Новосибирск България!
Твой Митко Хаджитодоров
о о о
А в началото на този
месец май се появи една уникална по замисъла си антология, съставена от Владимир
Борисов – НАШ
ЧОВЕК В АНТРОПОЦЕНА. На нейните корици юбилярят е сниман на
фона на прекрасния град Йерусалим. В книгата е включено и пространно интервю с
Ген. М., взето от Александър Карапанчев & компания и публикувано
най-напред в е-списанието „Сборище на трубадури“.
Ето красноречив, топъл
и светъл цитат от тая среща със 75-годишния тогава писател:
–
Нека сега да сменим за момент посоката на нашето интервю... Драги Генадий
Мартович, аз ще ви попитам така: какво е за вас България – става дума за
реалната България и за България на творците фантасти?
–
Обичах и обичам вашата страна, особено тази на поетите. Владимир Башев, Кръстьо
Станишев, Николай Кънчев, Иван Теофилов, Иван Цанев, Стефан Цанев, Любомир
Левчев, Петър Караангов, Мила Доротеева, Михаил Берберов – те са много и са
прекрасни. Аз самият писах немалко за България („Аромат“, „Завой към рая“,
„Черните алпинисти“, „Вземи ме в Калкута“, „Златни нишки в кобалтовото небе“).
Много превеждах, събрах и издадох антологията с български стихове „Поезия от
меридиана на розите“. В България са публикувани мои книги (впрочем
фантастичната ми проза никога не е излизала като отделна книга *). От
фантастите добре познавах Агоп Мелконян, Любен Дилов и, разбира се, кръга на
младите тогава автори. Обаче събитията през 90-те години нарушиха множество
връзки. Едни приятели вече ги няма на белия свят, други пък са далече. България
е наистина чудесен период от моя живот, но едва ли ще гостувам у вас поне още
веднъж... **
* Лично аз, след
уговорка с автора, съм предлагал у нас неговите отлични биографии на
световноизвестни фантасти като Хърбърт Уелс, Станислав Лем и братя Стругацки –
предлагал съм ги на издателствата „Рива“ и „ИнфоДАР“. Уви, и риванци, и
инфодарци ги отхвърлиха без конкретни обяснения, навярно очаквайки самият Чичо
Сам да напише за тези великолепни европейци... – Бел. alex.
** Цялото интервю
можете да си припомните или пък да прочетете за първи път ТУК – https://trubadurs.com/2016/05/16/interview-genadij-prashkevich-20160516/.
Същото важи и за друг
разговор с юбиляря – http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=45866&rb_v=viewtopic#p45866,
който е посветен на един прочут палеонтолог и космист (ето ги пак срещите с
миналото, настоящето и бъдещето!). – Бел. alex.
Блока подготви:
Александър КАРАПАНЧЕВ
Материалът е публикуван от alexandrit най-напред в сайта на Клуба за фантастика и прогностика "Иван Ефремов"
